Нищо не е унищожено на археологическия обект Небет тепе. Има само

Нищо не е унищожено на археологическия обект Небет тепе. Има единствено сигниране на модерна интервенция, нищо повече. Идеята е в плавна зелена среда и скатове да се изяви графиката на археологическата конструкция, сподели за Plovdiv24.bg създателят на плана за консервация и реституция на Небет тепе арх. Румяна Пройкова.

В обширно изявление за медията ни тя описа какво е направено на Небет тепе и какъв брой красиво ще бъде там. Разказа и за бетона, поради който е атакувана, само че без който не може.

" Основите на оградата на всички места са бетон, да. Как да стъпи оградата, която другояче е ажурна, само че тя няма къде да стъпи, с изключение на на основи ".

Според нея основите на всяка ограда би трябвало да са съществени, тъй като когато е железна, ажурна, тя не може да се носи във въздуха и би трябвало да стъпва на колони. Самата ограда се състои от колони. 

" Въпросът е, че денивелацията на терена е голяма, има доста подпорни стени – там са налели бетони, тъй като няма по какъв начин да се стъпи. Има едни доста стръмни диги. Най-ниското равнище е на запад, към жилищните квартали – там е доста ниско. Има една улица, която сега изобщо не се употребява, това са задни гърбове, само че тя съществува, регулационна е, дадена е, не може да бъде подценена. И там се получават огромни денивелации. И то, в случай че сте се качвали, сте виждали – просто наклонът е доста, доста огромен.

Даже с мрежи сме укрепвали, с цел да може да не се смъква теренът. И в този момент, като се озелени, ще легне добре. Въпросът е за оградите в този момент. Но в целия свят археологическите обекти са по този начин. Там, където са хварлени доста пари, не може да бъде оставено по този начин. Знаете ли, дори с тези краткотрайни някъде сектори, които не са затворени, отново се правят безобразия. А в случай че е напълно отворена, без никаква ограда, просто се краде. Ако не знаете, това се случва ", уточни арх. Пройкова.

И съгласно нея е най-добре обектът да е изцяло отворен.

" Аз съм труженик за това, единствено че при една към този момент цивилизована реалност, в която ние самите имаме грижа. Но сте видели, несъмнено сте пътували, ходили сте по света. Там най-обикновени градинки даже са затворени. Аз в Париж вървя постоянно и там е по този начин. Да не приказваме за Люксембургската градина, която няма археология, само че има прелестни композиции, цветни и прочие – тя е с големи огради. Навсякъде е по този начин ". 

" Няма нищо унищожено на археологическия обект. Направила съм едни бетонови седалки, които ще бъдат довършени, би трябвало да се пообработят малко. Това е, по този начин да се каже, сигнирането на актуалната интервенция. Вместо да вършим пейчици настрана, аз съм направила едни откровени нови структури. Това е най-южната част, след огромното водохранилище. Там има такива седалки, на които, като седнеш, пред теб се открива красивата гледка на огромната антична стена. Тя е доста монументална. Там има средновековна врата, която археологически не е завършена, само че е разчетена като врата и тя се вижда, показана е. Има антична улица. Сега всичко се подрежда, всичко се демонстрира. Не са изцяло приключени нещата.

Сега, чак най-после се ускориха нещата, тъй като доста дълго време чакахме. Но не ме питайте за това, тъй като на мен ми е по-мъчно от вас ", добави арх. Пройкова.

Тя признава, че някъде е можело бетоновите основи на подпорните стени да не са толкоз забележими, да потънат повече, само че на този терен е мъчно. Принципно се изисква човек да стои непрестанно на обекта, да следи. 

" Аз постоянно съм правила това до момента, само че в този момент към този момент не съм доста добре, знаете на  каква възраст съм, и не мога всеки миг да удържам. А това е комплициран археологически обект, който изисква на място. Започваш някъде нещо да правиш, подпорен дувар или ограда и изскача нещо, което би трябвало да покажеш. Променихме някои неща в плана, тъй като желаеме да покажем.

Извадихме една цяла доста ранна стена, която чак в този момент, по този начин да се каже, беше разкрита. И археолозите най-много знаеха, че може би ще се покаже, само че тя излезе цялостна. Е, в този момент желаеме да я покажем. Преработваме на място. Тя беше в плана, трябваше да се прескача през нея. Сега я оставяме, стопираме до нея, ще вършим площадка, с цел да следим. Това е най-западната част, в действителност.

Една пътека, която се спуска надолу, стига до една площадка, на която ще седят хората, ще гледат. Няма към този момент да слизат в най-ниското, няма да прегазват тази стена, която не мислехме, че ще можем да я разкрием напълно и да я покажем. Сега я разкриваме, демонстрираме я. Е, стана доста по-хубаво, ще видите ", описа още арх. Румяна Пройкова.

По думите й, обектът се обогатява много, има няколко нови неща, които явно нервират хората. На две места единствено си е разрешила такива седалки от бетон.

" Но това е актуалното, което е друго, няма да зидаме. Трябва да е доста ясно до къде стопира актуалната интервенция и къде е достоверното. Има на места нещо малко модерно, назовава се реинтеграция. Някъде нещо малко, което се е отронило, което е паднало, само че не е хипотетично измислено. Реставрация без постигане до догадка. Нали, единствено сигурните неща, единствено достоверност. Смятам, че ненапълно сме съумели.

Не е елементарно. Днес няма нито задоволително служащи, доста работи липсват.

Идеята е да има една спокойна, плавна, зелена среда, която в случай че се качите тия дни, към този момент тук и там се демонстрира. Може още да не е позеленена, само че равните, гладките скатове, вие си ги представяте зелени, тъй като това ще бъдат, те ще бъдат гладка трева. И в това зелено поле, в тези плавни зелени скатове да се изяви графиката на археологическата конструкция. Да излязат крепостните стени, да излезе водохранилището едното, другото. Имаме антични здания там, всичко, да не приказвам какво още имаме...

И актуалната интервенция изцяло ясно, паважна пътека или пътека с каменни плочи, само че на тревна фуга. Личи си, че е днешно, с днешна дата. Но там, където имаме остарели, доста малко достоверни настилки имаме, те са показани. Една дребна част от антична улица демонстрираме, само че до нея единствено трева с каменни плочи. Не довършваме цели антични улици, разбирате ли, тъй като нямаме достоверен материал ", разясни с обич към направеното арх. Пройкова.

Тя обаче се чуди за какво хората, освен дребните деца, а и родителите им, потеглят по археологическите зидове, по колонадата, отиват, прегръщат колоните. А всичко това е обработено. Страхува се да не бъде развалено. Очаква се там да бъдат сложени и табели “забранено е ".

Обектът ще е отворен денем, само че за вечерно време би трябвало да се затваря ", счита архитектът. Затова е позволена и ограда там. 

" Знаете ли, там нощем вървят, спят, и палатки разпъват и какво ли не. А пък когато се облагороди, напълно ще е привлекателно. И съм уверена, че би трябвало да се затваря нощем. Освен това се постарахме оградата да е с един мек цвят, въздушен, да изчезва, да е допустимо ненатрапчива, не е тъмна, да се размива във въздуха, да не нервира, да не се наслага. И в случай че забележите оградата на никое място не се наслага върху археологията, тя бяга или към зелени площи, или към зелени скатове. Тя не поддържа връзка на никое място с археологическия обект. Това съм се постарала да доближи и това съм се стремила да доближи, пък да забележим ", добави арх. Румяна Пройкова.